Психология на затлъстяването

Храненето е естествено удоволствие. Насладата, свързана с консумацията на храна, води до производството на допамин (хормон на щастието), което от своя страна активира центровете за удоволствие в мозъка. Човек многократно използва храната за да си достави удоволствие без да се съобразява със сигналите за ситост. По този начин навика да задоволяваме нуждите си от положителни емоции чрез храната води системно преяждане и съпътстващо затлъстяване. Емоционалното хранене и промени в настроението също могат да доведат до злоупотреба с храна.
Психологическата връзка между настроението, емоционалното състояние и поведението на хранене е силна, и поради тази причина, много хора прибягват към шоколада след като не се чувстват добре. Интересното е, че при прием на вкусна храна се активират същите мозъчни участъци, които са активни при наркозависимите, което предполага неврологичен механизъм на пристрастяване към храната, водещ до преяждане и затлъстяване.
Емоционалните ни нужди от любов, приемане, добри отношения, се запълват с хапване на любимата храна. Ако емоционалните ни проблеми не бъдат решени и разтоварени, и се чувстваме душевно празни, то храната лесно би станала източник на удоволствие а от там и прекаляването с вкусотиите. Емоционалното хранене е начин за потискане или успокояване на негативните емоции, като стрес, гняв, страх, скука, тъга и самота. Неприятни житейски събития или ежедневни проблеми, могат да предизвикат негативни емоции, които водят до емоционално хранене. Емоциите ни могат да станат толкова обвързани с хранителните ни навици, че несъзнателното посягане към „ нещо сладко“, е винаги, когато сме ядосани или стресирани, без да осъзнаваме какво правим. Храната може да служи и за разсейване, ако се притесняваме от предстоящо събитие или конфликт, похапването на нещо вкусно ни отдалечава от болезнената ситуация.
Храненето породено от отрицателни емоции, не е решение на емоционалните ни потребности. Дори напротив- хората , които често прекаляват с храната за да задоволят емоционалните си нужди, след това се чувстват виновни и засрамени, за да потушат негативните емоции отново прибягват до любимите вкусотии. Този нездравословен цикъл се превръща в начин на живот и в пълна неудоволетвореност от себе си.

Някои признаци на емоционалния глад:

• Настъпва внезапно и рязко
• Мисълта за определена храна става постоянна и натраплива
• Загуба на контрол
• Въпреки, че сте се нахранили добре не чувствате ситост, можете да ядете още и още..
• Чувствате вина или срам след хранене
Първата стъпка към преодоляване на емоционалното хранене е откриване на ефективен начин за справяне с негативните емоции. Психологическата помощ има за цел да преработи негативните чувства и емоции, като ги превърне в ресурс за борба със затлъстяването. Психолога може да ви помогне да разберете защо се хранете емоционално, кои емоционални нужди запълвате, как да се справяте с тях. Това става чрез предоставяне на подкрепящо пространство за изследване на вашите чувства, емоции и мисли свързани с храната и начина и на потребление.
„Нека храната ви бъде лекарство и лекарството – храна“ е казал Хипократ преди 2500 години. Наслаждението от храната е в количеството и качеството и, ако се превърне в способ за запълване на емоционална празнота, храната от наш съюзник става в наш враг. Когато душата е гладна за положителни емоции- страда тялото.
Share This