Паническата атака сама по себе си, е силен страх, който блокира адекватното поведение на човек и е съпроводено от много емоционални и физически симптоми. Отличителна черта на паник атаката е отсъствието на основна причина за появата на тревожност – човека няма реален повод да се страхува от нещо, не съществува заплаха. Въпреки това страхът е толкова силен, колкото би бил, ако живота на човек се намираше в опасност. В момента на пристъп , се активизира защитна реакция в организма започва силно отделяна на адреналин и кортизол, наричани често „хормони на стреса“. Те предизвикват редица физически реакции – промени в кръвното налягане, сърцебиене, изтръпване на ръцете и краката, треперене, потене, гадене, световъртеж и учестено дишане.

Обикновено при паническа атака човек изпитва безграничен ужас, усещане, че умира, че получава инфаркт или инсулт, че се задушава. Страдащия преживява силна безпомощност, безнадеждност и срам от случващото се с него. Продължителността на паник-атаките е от няколко минути до половин час, а в някои случай и повече. Най- често първия пристъп на паника се появява в спокойно състояние. Впоследствие се развива вторичен страх от нови панически атаки, което често води до постоянна тревожност. Човек започва да живее в постоянен“страх от самия страх“ и това води до трайно негативно влияние върху социалния и личен живот.

Психологическата помощ е важна част от лечението на паническо разстройство. Тя се състои от откриване и преработване на първопричините за появата на страха. Чрез различни психологически техники се достига до осъзнаване и редуциране на основните модели за справяне с житейските проблеми. Целта на психологическата помощ е да възстанови психическото благополучие, така че човек да се наслаждава пълноценно на красотата на живота.